Новини от Европейския форум на хората с увреждания

Хора с увреждания: премахване на бариерите

Интервю с Йоанис Вардакастанис, президент на ЕФХУ

7 май 2024 г.

С наближаването на изборите за Европейски парламент е време за действия по отношение на политиките за хората с увреждания, а не за съжаление.

От хората с увреждания се очаква да бъдат търпеливи - постоянно получават обещания от създателите на политики, че промяната е на път и че ще се вземат мерки по техните проблеми. И все пак е трудно да се пренебрегне колко незначителни са някои послания за изборите през юни по отношение на ангажимента им към над 100-те милиона хора с увреждания, живеещи в Европейския съюз.

Не само, че обещанията за включване на хората с увреждания са оскъдни. Наскоро беше установено, че дори уебсайтовете на основните европейски политически партии не отговарят на основните изисквания за достъпност.

Това е още по-непонятно, когато Европа жонглира с толкова много кризи, които непропорционално засягат хората с увреждания - често не само оставени настрана, но и забравени. Политическата криза далеч не оправдава оставянето на проблемите на хората с увреждания на заден план, а напротив - тя засилва необходимостта от тяхното приоритизиране

Стряскаща картина

Става дума за много значима група хора. Последните данни на Евростат сочат, че 27 % от хората в ЕС имат някакъв вид увреждане, а сред жените този процент достига почти 30 %. Трудно е да оставим създателите на политики да пренебрегнат предизвикателствата, пред които са изправени повече от една четвърт от населението.

Данните говорят сами по себе си за спешната необходимост от премахване на пречките, пред които са изправени хората с увреждания. Данните на ниво ЕС рисуват потресаваща картина на това колко различен изглежда животът на човек с увреждане.

Да вземем например бедността. В ЕС 18,3 % от хората без увреждания живеят в риск от бедност и социално изключване. За хората с увреждания обаче този процент скача до 28,8 %. При жените с увреждания тя е още по-висока - 29,8 % от тях са изложени на такъв риск, а при хората с увреждания, които имат големи нужди от подкрепа, тя достига 36 %.

Или да разгледаме заетостта. Средно процентът на заетост на хората с увреждания в ЕС е с над 21 процентни пункта по-нисък от този на хората без увреждания. В някои страни разликата е много по-голяма, като например в Ирландия (37 процентни пункта), Хърватия (36 процентни пункта) и Белгия (35,3 процентни пункта). Освен това е много по-вероятно хората с увреждания да работят само на непълно работно време, на нископлатени работни места или в защитени работилници, което оказва огромно влияние върху качеството им на живот.

Младите хора с увреждания са особено затруднени. Много от тях са принудени да отпаднат рано от образователната система, защото не получават необходимата подкрепа: 22,1 % от хората с увреждания в ЕС отпадат от училище, докато при хората без увреждания този процент е едва 8,4 %. Отново, колкото по-големи са нуждите от подкрепа на дадено лице, толкова по-вероятно е те да не бъдат удовлетворени от образователната система: цели 41,8 % от младите хора с големи нужди от подкрепа не завършват училище.

Тези, които успяват да завършат училище и да постъпят в университет, се сблъскват с редица допълнителни пречки, особено ако планират да се възползват от възможностите за обучение в чужбина. Липсата на качествено и приобщаващо образование влошава перспективите за трудова заетост на младите хора като цяло, когато те правят преход към зрелостта: 31,1 % от младите хора с увреждания не работят, не учат и не се обучават. Сред тези с по-големи нужди от подкрепа този процент е около 42 %.

Всяка година в ЕС на безброй хора с увреждания се отказва качване на борда на самолети, влакове или автобуси без обяснение или пристигат на местоназначението си, за да намерят помощните си средства счупени, без да имат надежда да получат пълно обезщетение. Повече от един милион лица с увреждания все още са изолирани в институции в целия ЕС. А безброй жени и момичета с увреждания продължават да бъдат подлагани на принудителна стерилизация.

Това е кратко резюме на пречките, които обществото създава за повечето хора с увреждания в ЕС. Те не се нуждаят от съчувствие, а очакват правата им на граждани да бъдат отстоявани. И макар че от ЕС не може да се очаква да реши всички тези въпроси - договорите не му дават прерогатив за това - той би могъл да направи редица неща много по-добре.

Много повече амбиция

Първо, неговите институции трябва да признаят мащаба на предизвикателството и да разпределят финансовите и човешките ресурси по подходящ начин. Необходими са структурни нововъведения: в Европейската комисия трябва да има генерална дирекция "Равенство и основни права", която да работи в тясно сътрудничество с комитет или координатор по въпросите на уврежданията в Европейския парламент и със структура по въпросите на равенството в Съвета на ЕС.

Съюзът също така трябва да бъде много по-амбициозен в своите политически и стратегически приоритети, като се фокусира върху проблемите на хората с увреждания, с куража да налага правно обвързващи мерки. ЕС е доказал способността си за това чрез инициативи като новата карта на ЕС за хората с увреждания и картата за паркиране за хора с увреждания, както и чрез законодателство като Европейския акт за достъпност.

В съответствие с правомощията на ЕС, защо да не започнем новия мандат, като най-накрая се справим с отказа за качване на борда на самолет и осигурим справедливо обезщетение при загуба или повреда на оборудване за придвижване по време на пътуване? Комисията предложи законодателство за преразглеждане на тези права, но не успя да го направи, когато става въпрос за пътниците с увреждания. Парламентът и Съветът имат възможност да предложат по-добър текст, основан на правото.

ЕС трябва да работи и в областта на заетостта. План за това има в Европейската гаранция за младежта - инициатива, подкрепена с 99 млрд евро финансиране от ЕС, която е помогнала на десетки милиони млади хора в целия ЕС да се включат в програми за заетост и обучение и е довела до намаляване на броя на безработните младежи. Европейското движение на хората с увреждания иска от ЕС да въведе подобна инициатива за хората с увреждания. Тази "Европейска гаранция за заетост и умения на хората с увреждания" би била адаптирана версия, като се премахнат възрастовите ограничения за допустимост, позволява се на хората да запазят така необходимата им помощ за увреждания, когато започнат работа, и се предоставят допълнителни средства за подпомагане на работодателите при извършване на необходимите промени на работното място. 

От решаващо значение е също така хората да получат достъп до помощни средства и технологии, от които се нуждаят, за да извършват ежедневните си дейности. ЕС би могъл да проправи пътя, като подобри контрола върху наличността и достъпността на помощните технологии и устройства, от които зависят хората с увреждания, на целия единен пазар.

Също така е необходимо спешно да се забрани насилствената стерилизация на жени и момичета с увреждания. ЕС трябва незабавно да спре да финансира със свои средства институции, в които хората с увреждания са изолирани и им се отказват основни права.

На първо място е необходимо политиците да признаят бариерите, с които се сблъсква европейското население с увреждания, и да превърнат премахването им в приоритет. Нашето послание към всички политически групи, всички кандидати за Европейския парламент и всички, които ще представляват своите държави членки през следващия мандат в другите институции на ЕС, е: Не съжалявайте хората с увреждания - просто действайте.