Новини от Европейския форум на хората с увреждания
Ще гарантира ли новата карта на ЕС за хора с увреждания свободата на движение за всички?
През 2022 г. около един от всеки четирима души на възраст над 16 години живее с някаква форма на увреждане в Европейския съюз. Активисти за правата на хората с увреждания твърдят, че правото им да пътуват между държавите - членки на ЕС, е ограничено поради липсата на достъпност и признаване.
"Нашето увреждане изчезва, когато пресечем границата", обяснява Янис Вардакастанис, президент на Европейския форум на хората с увреждания, в интервю за Euronews. "Когато се движим в друга държава за бизнес пътуване или туризъм, по каквато и да е причина, нашето увреждане не се признава по никакъв начин в другата държава членка."
За да осигури по-голяма мобилност и достъпност за хората с увреждания, пътуващи в Европейския съюз, Европейската комисия внесе предложения за нова европейска карта за хора с увреждания и подобрена европейска карта за паркиране за хора с увреждания.
Европейската карта за хора с увреждания ще служи като доказателство за статута на увреждане в страните от ЕС, като ще дава възможност на притежателите ѝ да имат достъп до специални условия и услуги, като например безплатен вход, предимство или лична помощ при пътувания, по-кратки от три месеца. Тя ще допълни националните карти за хора с увреждания, които ще продължат да се издават от националните органи въз основа на техните собствени критерии.
От друга страна, новата европейска карта за паркиране ще замени съществуващите национални карти за паркиране, като гарантира достъп до определени места за паркиране и съоръжения във всички държави-членки.
Според Вардакастанис картите ще улеснят кратките пътувания, но няма да решат въпроса с по-дългия престой.
"Картите са първата стъпка. Те създават по-достъпни ситуации за хората с увреждания, но не решават истинската бариера пред свободата на придвижване - да можеш да се придвижваш, да пребиваваш, да работиш и да живееш в друга държава членка, както всички европейци, без никакви пречки и при равни условия", каза той.
Понастоящем, ако човек с увреждане иска да се премести в друга държава членка, той трябва да премине през оценка, за да бъде признато увреждането му там. Процесът може да отнеме до една година или повече, за да бъде одобрен.
Картите няма да променят и факта, че много места не са достъпни.
"Сега сме в Белгия и ако някой се огледа внимателно, ще забележи, че Брюксел не е най-достъпният град, меко казано, за хората с увреждания - има стъпала, лоши тротоари, недостъпни знаци и т.н.. - за мен, като сляп човек, да се придвижвам сам, използвайки белия си бастун, или за хората, които използват инвалидни колички, например, или патерици", обясни Вардакастанис.
По двете инициативи в момента се водят преговори. Пълното въвеждане на картите в целия блок може да отнеме още три години и половина.
Правото на свободно придвижване и пребиваване в рамките на ЕС е крайъгълен камък на европейското гражданство. Но за много хора с увреждания, макар и това да е възможно на теория, реалността е съвсем различна.
Новата европейска карта за хора с увреждания и актуализираната карта за паркиране на ЕС за хора с увреждания имат за цел да решат проблемите, свързани с това, като позволят на потребителите да докажат своя статут на лице с увреждане навсякъде в блока.
По данни на европейската статистическа агенция Евростат приблизително 101 милиона души, или 27 % от гражданите на ЕС над 16-годишна възраст, имат увреждания.
От 2016 г. осем държави от ЕС - Белгия, Италия, Финландия, Малта, Кипър, Естония, Словения и Румъния - пилотно въвеждат Европейската карта на хората с увреждания. Успехът на изпитанията накара Брюксел да настоява за пълното им въвеждане в целия блок и на 8 февруари тази година Европейският парламент и Съветът постигнаха предварително споразумение.
Законодателите се споразумяха също така да актуализират европейската карта за паркиране за хора с увреждания със стандартизиран дизайн на ЕС, за да се сложи край на объркването и измамите, причинени от сегашната смесица от национални карти.
Очаква се договореният текст да бъде официално приет от Парламента и Съвета и да бъде подложен на гласуване на последната пленарна сесия на Европейския парламент между 22 и 25 април.
Европейският форум на хората с увреждания определи последните промени в политиката като "значителна победа", но също така подчерта, че те са само първа стъпка. Например новите правила ще се прилагат само за краткосрочен престой до три месеца с изключение на притежателите на карти за инвалидност, които се преместват в друга държава членка по програма за мобилност, като например "Еразъм+".
Освен това държавите членки ще разполагат с 30 месеца за адаптиране и с още 12 месеца за официално прилагане на новите правила, което означава, че може да отнеме още три години и половина, за да стане картата достъпна в целия ЕС.
"Картите са първата стъпка. Те премахват някои пречки при пътуване. Улесняват го, но не ни позволяват да се възползваме от правото да се придвижваме, да учим, да работим. Оценката на уврежданията трябва да се извърши отново. Нашето увреждане не пътува с нас", заяви пред Euronews Янис Вардакастанис, председател на Европейския форум на хората с увреждания (EDF).
Не само улеснено пътуване
Двете карти ще заменят националните карти, които понастоящем се издават от местните власти. След като бъде подадено заявление за тях, те ще бъдат издавани в рамките на 90 дни във физически или цифров формат, освен в случаите, когато се изискват по-дълги медицински прегледи. Получаването и подновяването на европейската карта за хора с увреждания ще бъде безплатно, освен в случаите на загуба или повреда.
Притежателите на карти, които пътуват в други страни от ЕС, ще имат достъп до отстъпки в местния транспорт, помощ във влаковете и другия обществен транспорт, намалени или нулеви входни такси, приоритетен достъп и запазени места за паркиране.
Новите правила ще обхванат и придружаващите лица, които се грижат за помощен персонал, или животните, които се грижат за помощен персонал. Лицата, които не разполагат с допълнителна подкрепа и се нуждаят от повече помощ, могат да добавят буквата "А" към картата си, което им дава право на допълнителна помощ при показване.
След като доставчик като галерия или музей се присъедини към схемата, притежателите на карти от други участващи държави получават същите права.
Жива Рожел, ръководител на Отдела за образование в Националната галерия на Словения, обясни, че се опитват да направят галерията възможно най-достъпна: "Не само безплатен вход за хората с увреждания, но и безплатни персонализирани обиколки с екскурзовод или персонализирани творчески работилници", каза тя.
Параолимпиецът Примож Йералич остава почти напълно парализиран от кръста надолу след ски инцидент на 24-годишна възраст. Днес той използва и двете карти.
"От около 16 години съм човек с увреждания и ми беше трудно, особено при пътуване в Европа, да се идентифицирам. Сега, когато съм притежател на картата на ЕС за хора с увреждания, мога лесно да бъда разпознат като човек с увреждания", казва той пред Euronews.
"В началото трябва да кажа, че се страхувах да покажа картата си за инвалидност. Но бях наистина изненадан, защото тази карта е разпознаваема в цяла Европа. Пътувам много и наистина използвах тази карта в Белгия, Италия, Австрия, Хърватия и Германия, в цяла Европа".
Възможни следващи стъпки
Националният съвет на организациите на хората с увреждания в Словения (NSIOS) призовава двете карти да бъдат обединени в една, за да се избегне объркване с местните власти и да се намали стресът при пътуване на хората с увреждания.
"Искаме да повишим информираността сред хората с увреждания. И искаме да привлечем повече доставчици на услуги към картата. И накрая, надяваме се, че някой ден картата на ЕС и картата за паркиране ще бъдат обединени в едно", заяви Гашпер Облак, представител на НСИХУ.
Пьотър Пол Моен е член на Екипа на феновете на EDC в Белгия - паневропейска доброволческа организация, която се стреми към по-добро приобщаване на хората с увреждания. Питер е аутист и разказва пред Euronews, че полицията понякога е приемала увреждането му за пиянство.
"Искаме тази карта да се използва и от службите за спешна помощ. Когато изпаднете в паника или стресова ситуация, можете да използвате тази карта и при контакт с полицията, бърза помощ или болница. В тази ситуация можете да докажете на лекарите или на медицинската сестра своето увреждане", съветва той.
Комисарят на ЕС по въпросите на равенството Хелена Дали обясни, че картата е стъпка към по-добра интеграция, но призна, че тя има някои ограничения.
"С тази карта всички права, които едно лице с увреждане има в една държава, ще бъдат достъпни за всички лица с увреждания, които посещават тази конкретна държава, така че това признание е много, много, много важно.
"Разбира се, ние трябва да спазваме договорите и не можем да отидем по-далеч от това, което сме направили, защото тогава това е от компетенциите на държавите членки. Но това определено е подобрение в сравнение с това, което има сега", каза тя пред Euronews.
ЕФХУ подава петиция за карта на ЕС за хора с увреждания повече от десетилетие. Въпреки че организацията е съгласна, че новите правила ще създадат по-голяма осведоменост и приемане, тя твърди, че картите няма да улеснят хората с увреждания, които искат да се преместят за постоянно в друга държава членка.
Картата за инвалидност изключва социалното осигуряване, социалното подпомагане и други социални помощи, свързани с местоживеенето. Хората с увреждания, които искат да се преместят дългосрочно в друга държава, ще загубят правото си на обезщетения, свързани със социалното осигуряване в родната им страна. Възможно е да им се наложи да чакат месеци или дори години, преди обезщетенията да бъдат обработени в новата държава на пребиваване.
Въпреки това комисар Дали обясни, че законодателният процес е бил бърз: "Тази директива с радост мога да кажа, че беше една от най-бързите; искам да кажа, че никога не съм приемала законодателство, което да е минало толкова бързо. Така че това показва, че държавите членки се интересуват от тази карта, която е толкова важна и която ще подобри толкова много живота на хората с увреждания."
ЕФХУ също така съветва, че картите не трябва да се издават автоматично, освен ако лицето с увреждания не е поискало такава или изрично не се съгласи да му бъде издадена или подновена карта. Това ще гарантира, че няма да има задължение за хората с увреждания да показват картата като доказателство за увреждане за по-добър достъп до услуги.